Статии

Бермудския триъгълник

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr

Бермудския Триъгълник

Бермудския триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като район, разположен между три мислени прави, свързващи най-южната точка на Флорида, най-северната точка на Бермудските острови и най-източната на остров Пуерто Рико. Онова място, което винаги е предизвиквало особен интерес, заради множеството мистериозни събития, които се случват там. Смятан за най-ужасното, най-страшното и загадъчно място, където са изчезнали безследно множество самолети и кораби – повечето от тях след 1945 година. В течение на последните 26 години, там са загинали повече от хиляда души. Въпреки това при търсенията в този район не са открити нито тела, нито отломки. За това тайнствено, а може би и омагьосано място има написани много статии и книги, има дори и филми. Американските астронавти от „Аполо-12“, са докладвали, че около района на Бермудския триъгълник са забелязали странни блещукания. Забелязват се необичайни затишия, ужасяващи водовъртежи и внезапно развихрящи се ураганни бури, които са характерни за тази опасна зона. Има непонятни неизправности във всички уреди, а стрелките на компасите се въртят бясно. Бермудския триъгълник е едно от двете места в света, където компасите не показват магнитния полюс на планетата. В триъгълника се включва и голяма част от също мистичното Саргасово море. Бермудските острови са  известни на човечеството от 1492 година, когато са открити от Колумб, на път за Америка. Моряците на Колумб, останали шокирани при пресичането на Саргасово море, случвали се необичайни явления, морето било бяло като мляко, странни светлини през нощта, огнени стълбове между морето и небето, и разбира се стрелките на компасите.

Бермудския триъгълник постепенно започва да става известен след публикация от 16 септември 1950 година във вестник Маями Хералд Асошиейтед Прес, на Едуард ван Винкл Джоунс. Поводът за статията е изчезването на 65-метровия товарен кораб „Сандра“ през април същата година, но в нея са включени също странни случаи от безследно изчезналите пет торпедни бомбардировача Груман Авенджър и пътническите самолети DC-3, Стар Тайгър и Стар Ариел. Статистиката показва, че в този район са изчезнали стотици кораби и самолети, като още по-мистериозно е, че са регистрирани случаи с изчезването на космически обекти – сонди и спътници. Техниката, която е изчезнала без каквато и да е причина или обяснение е около 40 бройки, а изгубените или загинали са около 1000 души. Някои плавателни съдове и самолети са изчезнали без следа, на други са намерени останки, трети дори са били непокътнати, но без екипаж на тях.

Но за тези мистерии има много различни версии, едни с логични обяснения, други остават загадка. За да обяснят мистичните произшествия се появяват много хипотези, като необичайни климатични явления – водни циклони и гигантски приливни вълни (цунами), магнитни аномалии, генериране на инфразвук от морските вълни, голямо находище от уран на дъното на океана, черна дупка, паралелни светове, различна променлива скорост на времето спрямо нормалната и други. Някои от занимаващите се с проблема, дори го обясняват с паранормални явления, като НЛО. Джон Уолис Спенсър, експерт по въпросите с НЛО, смята, че всички изчезнали кораби и самолети, не са потънали, а са били похитени от извънземни, които създали своя колония на дъното на океана. Един от случаите през 1840 година, недалеч от Насау, столицата на Бермудските острови, бил открит френския платноходен кораб „Розали“. Всичките му платна били опънати, оборудването му било на лице, но екипажа липсвал. След щателна проверка, се установило, че кораба бил в отлично състояние, няма никакви повреди, целия му товар е налице. Не били намерени никакви записи, нито бордовия дневник.

В някои случаи се говори за неточно работещи уреди за навигация, което кара някои учени да предложат хипотезата за електронна мъгла. Според Джон Куазар, американски мистериолог и специалист по паранормални явления, ключът към загадката е т.н „Ефект на Хъчисън“ – получен от Джон Хъчисън, физик-любител от Ванкувар, през 1978 година. На видео заснето през 1994 година, се вижда как бутилка лети във въздуха и получена електронна мъгла.

Според други учени, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света, не е по-често явление отколкото на други места в Световния океан и могат да бъдат обяснение с естествени причини: Иключително натоварения като трафик район, срещата на студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, които са причина за непредвидими завихряния и чести мъгли, затрудняващи движението и навигацията на съдовете.
Според австралийски учени причината за тези тайнствени изчезвания на самолети и кораби са големите количества метан под повърхността на Атлантическия океан, а виновник за миражите и катастрофите е леснозапалимия газ. Между Маями, Пуерто Рико и Бермудските острови има изригвания на метан, които идват от пукнатините на океанското дъно. Щом излезе на повърхността, може да преобърне големи кораби, а при попадането в двигателите на самолетите предизвиква сериозни повреди.

Мнозина не спират да свързват Бермудския триъгълник, с мистерията за изчезналата Атлантида. Според една от легендите, преди да изчезне континента, жителите му създали уникална библиотека на знанията си, а информацията се пазела в мощни кристали, акумулиращи слънчевата енергия. Някои специалисти твърдят, че останките на Атлантида се намират точно на дъното на Бермудския триъгълник, а въпросните кристали са причина за повредата на корабите и самолетите.

На 7 ноември 1872 година бригантината „Мария Селесте“ отплавала от Ню Йорк за Генуа. Подобно на историята със „Розели“ , близо месец по-късно е забелязана от матросите на кораба „Дей Грация“ на 500 мили от Азорските острови. „Мария Селесте“ плавала на зиг-заг с вдигнати платна, но без екипаж, а ценният товар- бъчви с алкохол бил непокътнат. Моряците открили багажа, личните вещи и скъпоценностите на капитан Бъгс, който пътувал заедно с жена си и дъщеря си. На кораба имало запаси с храна и вода за шест месеца, но корабните документи, с изключение на дневника липсвали. Последният запис вътре бил от 24 ноември, когато корабът е на 100 км западно от Азорските острови. Този популярен случай се свързва с Бермудския триъгълник, макар че бригантината благополучно се е движела по курса си, повече от две седмици и е била на хиляди километри от този район. Но определено е имало някаква причина, защо екипажа е изчезнал безследно, а кораба си плава спокойно с непокътнат товар.

Като бивш летец и летец-инструктор, интересът на Лорънс Дейвид Куше към Бермудския триъгълник започва, през 1972 година, когато работил библиотекар в Щатския университет на Аризона и често хората са го молили да издирва информация по въпроса. Той провежда щателно проучване на проблема, консултирайки се с десетки източници на информация, цитиращи представители на Военноморските сили, Бреговата охрана и Военновъздушните сили на САЩ. Архиви на застрахователното дружество „Лойд“, голям брой вестници и други. В книгата му от 1975 година „Загадката на Бермудския триъгълни – разрешена“, неговите заключения са следните: Щом се намери достатъчно информация, за повечето произшествия се появява и логично обяснение.

Само с няколко изключения, злопоуките, които остават неразрешени са именно тези, за които може да се намери информация.
Изчезвания стават във всички части на океана и дори над сушата.
Някои от изчезналите кораби и самолети са минали през Бермудския триъгълник, но не се знае със сигурност дали са загинали там.
В противоречие с т.нар. „легенда“ при много от инцидентите атмосферните условия са били лоши. А в някой от случаите вината е на урагани, за които на времето се е пишело много.
Много от произшествията са се случвали в късния следобед или през нощта, което правило невъзможно спасителите да видят нещо преди следващата сутрин. С това те давали на морето допълнително време, през които да разпръсне евентуалните останки.
Голям брой от авторите, които популяризирали събитията, не правили свои изследвания, а преразказвали статии на предишни автори, като украсявали историите много.
За някои произшествия авторите скриват информация, която явно сочи причината за изчезването.

Не по-малко популярна версия, според която Бермудския триъгълник гъмжи от времеви изкривявания или дупки във времето. Известна история свързана с нея е за пилот, който летял над района, когато се наложи да премине през облак, приличащ на тунел. Когато излязъл от него, установил, че е преминал разстоянието за 47 минути, което обикновенно се изминава за 74 минути.

Ето един от най-забележителните случаи и черен ден за американските военновъздушни сили: На 5 декември 1945 година, Военноморската въздушна база на САЩ във Форт Лодърдейл се намира на 20 мили севрно от Маями, щата Флорида. В 14 часа с „Полет 19“ излитат пет торпедни бомбардировача „Авенджър“, а целта им била обичайните тренировъчни учения. Звеното трябва да лети 56 мили на изток, където да извърши учебната бомбардировка от бръснещ полет. След, което да лети 67 мили на изток, 73 мили на север и да се върне обратно. Но самолетите изчезват безследно, а по-късно не се завръща и спасителния хидроплан  № 49 „Мартин Маринър“, изпратен да ги търси. Водещия инструктор и пилот на самолета FT-28 бил лейтанант Чарлз Тейлър, опитен летец с 2500 часа в небето. Останалите пилоти преминавали курс за напреднали в навигацията и по бойните действия с торпедни бомбардировачи. На борда на четерите самолета имало по трима души, а на петия двама, защото единия не се появил. В 15:45 часа в командния център на авиобазата, се получило първото странно съобщение от командира на ескадрилата: „Имаме аварийна ситуация, вероятно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя!“. Когато диспечера ги попитал за координатите им, отговорът бил странен: „Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме, изглежда сме се заблудили“. Диспечера ги посъветвал да държат курс на запад, защото нямало как пилотите да сбъркат дългата крайбрежна ивица на Флорида. Отговорът бил: „Не знаем на къде е запад. Става нещо… странно… Не можем да определим посоката. Даже океана изглежда различно!“ Последните думи на Тейлър били: „Под мен земя, пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис…“.
29 години по-късно, един радиолюбител споделил следното: „Все едно последните думи на командира били – Не ме следвайте… Те изглеждат като пришълци от Вселената…“.

Pin It