Статии

Фиджи – Канибалските острови

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr

Фиджи - Канибалските Острови

„ А вие знаете ли, че Фиджи – това са островите на канибалите“?
Известен още като Канибалския остров, той се намира между Меланезия и Полинезия, Индия и Тихия океан, събира в себе си традиции и съвременния свят в една уникална комбинация. Тук има много луксозни хотели и курорти, исторически места, може да покарате сърф или да се гмуркате, а една от атракциите е обиколка на острова с малък самолет, открит автобус или лодка Архипелагът е изграден от 322 острова, като 216 са необитаеми, поради липсата на питейна вода или малката им площ. Според една от легендите за Фиджи великия вожд Лутунасобасоба превел хората си през морето до новата земя Фиджи, затова повечето учени са съгласни с тази теза, че местните жители са дошли тук от Източна Азия през Индонезия. Европейците открили архипелага случайно през XVII век, като първите гости от Стария континент били корабокрушенци избягали от австралийския затвор, по-късно и търговци на сандалово дърво, както и мисионери, които започнали да посещават острова. По това време още се практикувал канибализмът, но след пристигането на мисионерите този страшен обичай бил забранен под тяхното въздействие. След като местните жители приели християнството, постепенно престанали и войните между различните племена. Неподправената доброта и гостоприемство на местните жители е легендарна, и много често се сочи от посетителите на острова, като най-запомнящото се преживяване.

Първата информация за канибалите по меланизийските острови идва в Европа от експедицията на Джеймс Кук и историите, които мореплавателите разказват са ужасяващи и извън човешкото въображение. Канибализма се е практикувал хилядолетия – от първите заселници чак до средата на 19 век, когато под влиянието на християнските мисионери и английската корона, официално се слага неговия край. Хиляди хора, предимно вражески пленници, но често и членове на собственото племе са завършвали земния си път по този неприятен начин. „Изяш ме“ бил обичайния поздрав да засвитеделстваш почит пред вишестоящият в племенната йерархия. Не само обичай, но и задължително било да бъдат принасяни в жертви от семейството при построяване на нова къща и при пускане на нова лодка в морето (смятало се за немислимо лодката да бъде пусната в океана, без да е оцапана обилно с кръв), а освен това и голяма чест. Сред тази божествена и пищна растителност, богата на всежъзможни плодове, листа и корени за прехрана, няма нито едно диво животно. Това е обяснимо за кораловите и вулканични образувания, отдалечени толкова много от сушата. За първите заселници рибата и няколко вида пернати са били крайно недостатъчни за нуждите им и единственото решение, а по-късно и създадения имидж стават свирепи и кръвожадни канибали. Края на този ритуал, се свързва с облагодаряващата роля на религията, идва по-скоро с изобилното внасяне на домашни животни – първо от мисионерските кораби, а после и от колонизаторите. Местните твърдят, че все още в езика им съществува фразата „вкусно като човешкото“.

Експонат в националния музей на Фиджи
Експонат на част от обувките на Томас Бейкър в националния музей на Фиджи

Единствения известен случай на изяден бял човек е мисионерът Томас Бейкър, който на 21 юли 1867 година имал неблагоразумието, случайно да докосне главата на вожда на местното племе Туи Наватусила, а постъпката била абсолютно и безкомпромисно непростима. „Ние го изядохме целия, без обувките му“, това била фразата произнесена от член на племето и участник в събитието, цитиран от европейските вестници по онова време. Днес част от тези обувки се пазят като експонат в националния музей на Фиджи в столицата Сува. Тази трагична история има продължение и в наши дни, като през 2003 година, фиджийците и конкретно това племе, начело с племенния си вожд, официално са поднесли извинения за деанията на своите деди пред наследниците на Томас Бейкър. В това извинение се крие не само искренно човешко разкаяние, продиктувани от християнски нрави и морал,  но и страх от мита, че от злопоучната 1867 година, чак до наши дни над племето тегне проклятие за нищетата, бедствията и лошия късмет.

Република Фиджи поднася много внимателно на посетителите си канибалската част от своята история и култура, като от една страна историческите факти не могът да бъдат скрити, но от друга са пикантна и много успешна реклама. Тук ще ви предложат да ви закарат с корабче (на име „Капитан Кук“) на острова, където е бил изяден легендарния мореплавател. Ще ви покажат къде е гробът на най-зловещият канибал на всички времена – Рату Удре Удре, който е изял над 850 човека и отбелязвал всяка бройка с камък. Тези камъни са струпани в зловеща могила край курорта Ракираки и днес тежат над гроба на този племенен вожд, живял преди повече от век и половина.

Старите традиции и обичаи – самобитни и екзотични, се представят пред чужденците туширани, облагородени, без намек за чудовищната същност. В магазините за сувенири се продават реплики на истинските канибалски вилици – различни по големина и форма, заради различните части, за които са били предназначени (защото е било недопостимо да ядеш от жертвата с ръце, единствено с вилиците можеш да се докоснеш до месото).

Pin It