Плитвишките езера или Плитвичките езера са група езера в районна област Лика, Хърватия. На 8 април 1949 година са обявени за национален парк. Той е един от най-старите и най-големи национални паркове в Хърватия. През 1979 година Национален парк „Плитвишки езера“ е включен в регистъра на ЮНЕСКО за световно наследство. Названието „Плитвице“ е записано за пръв път през 1777 година от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац. Името идва от думите „pličina“ или „plitvak“ – „плитчина“. Това име е обявено заради природните феномени, които са създали езерата. Природата образува плитки басейни, които са били пълни с вода. Векове наред водата е променяла варовика и по тази начин пейзажа на областта. Нарастващите травертинови бариери забавят и задържат течащата вода. Тези язовири непрекъснато растат на височина. Някои учени отнасят името до река Плитвица. Тази малка река се влива в езерата, в долната и крайната им част. Едно близко село носи същото име. До 1958 година районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета и пътеки, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за подръжката му. Националният парк става известен през 60-те и 70-те години чрез няколко западни филмови продукции на романите на Карл Май. На езерата и водопадите са заснети много сцени. Всяка година повече от един милион туристи посещават парка.
Площта на националния парк според информация на ЮНЕСКО е 19 479 ха, а според хърватски източници е 29 482 ха, от които 22 000 ха са гори. Тоест общата площ на защитената територия обхваща над 296,85 кв. километра, като около 90% от тази площ е част от окръга Лика-Сен, а останалите 10% е част от окръг Карловац. Общата площ на езерата е 217 ха, от които ¾ се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро. Намират се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 метра) е и същевременно най-високото място в националния парк.
Националният парк е световно известен със своите езера, разположени в каскади. От повърхността могат да се видят 16 езера. Паркът е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Тези езера са резултат от сливането на няколко малки реки и подземни карстови реки. Всички езера са взаимно свързани и следват водния поток. Разделени са от естествени язовири от травертин, които се депонират от действието на мъх, водорасли и бактерии. Особено чувствителните травертинови бариери са резултат от взаимодействието между вода, въздух и растения. Покритите растения и бактерии се натрупват един върху друг, образувайки травертинови бариери, които нарастват със скорост около 1 см годишно. Поради различните природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Образуват се от оттока в планините, спускащ се от надморска височина от 636 метра до 503 метра, на разстояние около 8 километра, изравнени в посока юг-север. Езерата обединяват площ от около 2 кв.км, като водата извира от най-ниското езеро, образуващо река Корана. Най-високото от езерата е Прошчанското, което се намира на 639 метра, а най-ниското Новаковича брод на 503 метра. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите се простира гора. Долните езера, които са по-малки и плитки се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап. Главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека, Плитвица и Сартука, които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори. Езерата са известни със своите характерни цветове, вариращи от лазурно до зелено, сиво или синьо. Цветовете се променят постоянно в зависимост от количеството минерали или организми във водата и ъгъла на слънчевата светлина. Паркът е световноизвестен най-вече заради своите зрелищни водопади.
Плитвишките езера представляват величественото и динамичното лице на природата в постоянна трансформация. Науката може да е ясна за произхода на езерата, но водата винаги е имала митични характеристики за хората в карстовите райони. Според легендата, след дълга суша, Черната кралица най-накрая се смилила над района и изсипала огромен дъжд над него, като водата е създала езерата. Само животът и Майката природа могат да съберат заедно камък, вода и гора по този начин. Районът е по-красив от всяко описание, по-ярък от която и да е снимка, по-изненадващ от всяко видео – само чрез посещение на Плитвишките езера може да насладите на това вълшебство, което е намерило своето място в списъка на световното наследство. Езерата принадлежат към най-впечатляващите, най-запазените и най-специалните места в света. Преди няколко столетия, на първите карти от 17 век, цялата територия на Плитвица е наричана „Дяволска градина“. Няма данни, че това е старото народно име на Плитвица. Въпреки това, тъй като районът е бил турбулентна граница с Османската империя още в онези времена, може да се предположи, че произхода на името се основава на този конкретен исторически факт. Първата дума от това старо име е погълната в историята. Това, което остава е Градина – пълна с езера, каскади и красота. Това е великолепна водна изложба, която показва на посетителите, които могат да наблюдават отблизо, докато се разхождат по добре изградените пътеки, които не пречат на живота на езерата.
Флората и фауната
Повече от ¾ от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от 400 метра до 1200 метра, в този район се срещат единадесет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. Горите в района на Плитвишките езера са много добре запазени, като има 11 горски общности. Местността Чоркова увала е най-добре запазеният горски комплекс в парка. В северозападната му част е запазена девствена буково-елова гора, с уникални дървесни екземпляри, покриваща 80 ха земя до 1028 метра над морското равнище. Дърветата се издигат на височина над 50 метра и намирането на себе си под тези гиганти е наистина уникално изживяване. Водите в карста – подземните и повърхностните води са взаимосвързани. Горите действат като основен „регулатор“ на Плитвишките езера. В мокрите периоди те задържат вода, а в сухите разпределят „консервирана“ вода, като по този начин осигуряват местният характер и живот с този основен елемент. Флората също е защитена, включително многобройните видове орхидеи.
Сред разнообразната фауна се срещат дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно. Безспорно най-известният жител на горите е кафявата мечка. Изследванията на миграцията на този вид са продължили доста време, така че знаем, че мечките редовно напускат границите на парка. Кафявата мечка е защитен вид, точно като вълка. Горите в парка са безценно светилище за хищниците. Видрата е още един рядък вид, който живее в района на Плитвишките езера. Във водите на езерата може да намерите също сладководният рак, както и кафявата пъстърва.
Водопади и пещери
Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки, Галовачки, Козячки, а на Долните: Милановачки, Милке Търнине, Велике каскаде, а венец на тази своебразна водна симфония са Саставци, където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, с високия 78 метра плитвишки водопад. Една конкретна каскада на езерата е различна от всички останали – Велике каскаде. Той е висок 78 метра – най-високият водопад на Хърватия и неговият произход и външен вид са също така специални. Това е единствената каскада, която не произхожда от езеро и не завършва в езеро. Вливащата се вода идва от реката Плитвица, падаща с цялата си сила надолу по вертикална варовикова скала. Другият висок водопад е Галовачки – 25 метра.
Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра, Голубняча, Църна печина, като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.
16-те езера, които могат да се видят от повърхността, са групирани в 12 горни езера и четири долни езера. Плитвишките езера, от най-високото към най-ниското, са както следва:
Горни езера
Прошчанско езеро, Прошче – (Proščansko jezero, Prošće) – Височина 636 метра, площ 69 ха, дълбочина 37 метра и дължина 2,5 километра.
Цигиновац – (Ciginovac) – Височина 625 метра, площ 7,5 ха и дълбочина 11 метра.
Округляк – (Okrugljak) – Височина 613 метра, площ 4,1 ха и дълбочина 15 метра.
Батиновац – (Batinovac) – Височина 610 метра, площ 1,5 ха и дълбочина 6 метра.
Велики Йовиновац (Veliki Jovinovac) – или Велико езеро (Veliko jezero – Голямо езеро) – Височина 607 метра, площ 1,5 ха и дълбочина 8 метра.
Мали Йовиновац (Mali Jovinovac) – или Мало езеро (Malo jezero – Малко езеро) – Височина 605 метра, площ 2 ха и дълбочина 10 метра.
Вир – (Vir) – Височина 599 метра, площ 0,6 ха и дълбочина 5 метра.
Галовац – (Galovac) – Височина 585 метра, площ 12,5 ха и дълбочина 25 метра.
Милино езеро – (Milino jezero) – Височина 576 метра, площ 1,0 ха и дълбочина 1 метър.
Градинско езеро – (Gradinsko jezero) – Височина 553 метра, площ 8,1 ха и дълбочина 10 метра.
Велики Бургет – (Veliki Burget) – Височина 545 метра, площ 0,6 ха и дълбочина 2 метра.
Козяк – (Kozjak) – Височина 535 метра, площ 81,5 ха, дължина над 3 км и дълбочина 47 метра.
Долни езера
Милановац – (Milanovac) – Височина 523 метра, площ 3,2 ха и дълбочина 19 метра.
Гавановац – (Gavanovac) – Височина 519 метра, площ 0,7 ха и дълбочина 10 метра.
Калуджеровац – (Kaluđerovac) – Височина 505 метра, площ 2,1 ха и дълбочина 13 метра. Новаковича-брод – (Novakovića-brod) – Височина 503 метра, площ 0,4 ха и дълбочина 5 метра.
Посетителите могат да разгледат парка, като следват пътеките по протежението на бреговете или като се качат на предлаганите в парка електрически влакове и лодки. В рамките на парка няма села или градове, само хотели. Повечето посетители ще изберат лятото за посещение на Плитвишките езера – време, когато районът се пръска със силата на водата, белязана от мощта на каскадите. Националният парк и езерата са незабравими, независимо от сезона. Елате есента, цялата палитра от този сезон се отразява в езерата, във всичките й нюанси, предоставяйки незабравимо преживяване на тези, които посещават парка по това време. Зимата също е очарователна. Силата на каскадите е замръзнала и обвита в лед, а ледените ливади на езерата с все още жива вода, създават впечатляващ пейзаж, поръсен с висулки. Кристалните води на Плитвишките езера, зелените гори и величествените водопади пренасят в друг свят всеки посетител, имал щастието да се докосне до това място. Независимо коя пътека ще изберете през Плитвишките езера, не забравяйте, че имате честта да преминете през най-впечатляващия карстов феномен в света. Вие сте добре дошъл гост на една от най-ценните защитени зони на планетата.
