В България има цели 325 реки, всяка от тях е красива и живописна по свой начин. Освен красотата си, те имат много приложения – доставят питейна и напоителна вода, използват се за електричество за милиони хора и играят важна роля за построяването на света, какъвто го познаваме днес. Те са интересна туристическа забележителност, както за отдих, така и за спорт и екотуризъм. В тази статия ще ви покажем най-красивите, важни и големи реки в България.
1. Дунав
Дунав е емблематична река за България и играе много важна роля. Тя очертава цялата северна граница на страната ни с Румъния и след като премине цялата територия на България, се влива в Черно море. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд, Германия. Тя е втората по дължина река в Европа, след Волга. Дълга е 2852 километра, а на дълбочина на места е повече от 30 метра. През месеците май и юни реката е най-пълноводна. Дунав тече през 10 държави – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Дунав е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световният ден на водата през 2007 година. В река Дунав има 120 малки наносни острова, като 70 от тях са български. Биоразнообразието и може да се сравнява с това в Австралия и Големия бариерен риф. По делтата на реката има от 5000 отделни вида животни и растения по поречието. Дългият и път през Европа я прави търсено и предпочитано място за обитание сред дивите животни и птици.
2. Марица
Марица е най-пълноводната и третата по дължина река в България. Тя е най-голямата река на Балканският полуостров. Извира от Рила и свързва страната ни с Гърция и Турция. В древността се е наричала Хеброс или Хебър, а днешното име на страротракийски означава „езеро“ или „голяма вода“. Плодородните й земи са предподствака за образуването на множество селища по течението още от дълбока древност. Реката извира от двете Маричини езера на 2779 метра надморска височина, преминава през Горнотракийската низина и се влива в Егейско море. Общата дължина на реката е 472 километра, а на българска територия 321 километра, което я нарежда на трето място в България след Тунджа и Искър. През вековете водите на Марица са били използвани за плаване, но днес условията не позволяват плаването на по-големи съдове. Притоците на Марица са около 100, а по много от тях са изградени едни от най-големите български язовири. Хиляди места по бреговете й са подходящи за къмпингуване, почивка и развлечения. Птиците обитаващи околностите и са изключително разнообразни – жерави, гъски, лебеди, корморани, диви патици, чапли и много други. Пролетта и лятото са най-подходящи за посещение на красивите брегове на Марица. За жалост водите й не са от най-чистите и на места има сериозни замърсявания. Плуването в реката е напълно забранено, но ежегодно се организира спускане с каяци.
3. Искър
Искър е най-дългата река, която тече изцяло на българска територия. Те е единственият приток на Дунав, извира от планина Рила и се образува от сливането на Черни Искър и Бели Искър. Дължината й е 368 километра, а в Дунавската равнина водите й се използват предимно за напояване. В древността са я наричали Оскиос и Ескус. Искърският пролом е най-величествената и живописна част от течението на Искър, той е уникален естествен геоложки музей. В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, манастири и пещери, предлагащи условия за туризъм, отдих и риболов. Искър и притоците му са богати на риба, срещат се балканска пъстърва и черна мряна. На 70 километра от София се намира Искърския язовир, който е най-големият в страната и е главен водоизточник на столицата.
4.Тунджа
Тунджа е най-дългият приток на Марица и е сред най-големите реки в България. Тя е втора по дължина 350 километра (българска територия) след Искър и четвърта по площ и обем, а общата й дължина е 390 километра. Тунджа води началото си от връх Юрушка Грамада на 2083 метра надморска височина, в Калоферската планина. С буйни и пенливи води се спуска по дълбока тясна долина със стръмни склонове и скалисто дъно. В басейна на река Тунджа има изградени 264 язовира, като основните са „Копринка“ и „Жребчево“, които имат огромно значение за напояването на земеделските площи. В миналото са я наричали Тонзус или Тонзос, което на древнотракийски означава „вода, река“. В Елховският рейон са се запазили най-големите вътрешни лонгозни гори в България. Преди да се влее в Марица, Тунджа си пропрява път през гъсти шитоколистни гори, вълшебно надвиснали върби и тополи, преплетени с лиани. Там се намират два резервата – „Долна Топчия“ и „Горна Топчия“, където се опазват вековни лонгозни гори и различни видове птици.
5. Струма
Струма е сред трите големи реки в България, които се вливат в Егейско море. Тя е на пето място по дължина 290 километра (415,2 километра), но по площ и обем е на второ място след Марица. Реката извира от Витоша, на 2246 метра надморска височина по южните склонове на Черни връх и връх Скопарник. Голяма част от водите й изчезват в подземен карстов лабиринт, където образуват най-дългата пещера в България – Духлата. Древното име на реката е Стримон, с което продължава да се нарича в Гърция. На реката са разположени много природни, археологически, архитектурни и туристически забележителности – живописните скали в Земенския, Скринския и Кресненския пролом, изгасналият вулкан Кожух, Земенския манастир и местността „Рупите“. На българска територия в Струма се вливат около 30 значими притока. Едно от най-красивите, но и най-опасните места по пътя й е Кресненското дефиле, което е любимо място за рафтинг и каяк.
6. Янтра
Янтра е най-голямата река в Северна България по площ и обем, и трети по дължина приток на река Дунав след Искър и Осъм. Тя извира от северното подножие на връх Атово падало в Шипченска планина на Стара планина, на 1220 метра надморска височина. Страрото й име е Етър и доста често е срещана така. Водите на Янтра, най-вече в Дунавската равнина се използват главно за напояване. На десният й бряг преди Габрово се намира етнографският комплекс Етъра, а във Велико Търново очертава живописният пролом на Търновските височини – там Янтра се вие като змия и обгражда стръмните и потънали в зеленина Царевец и Трапезица. Янтра е с добре оформена дървовидна речна система. В равнината тече самотно, но в Предбалкана многобройните притоци образуват широка речна мрежа, подобна на разклонена корона на вековен дъб.
7. Арда
Още от дълбока древност поречието на река Арда е било предпочитано място за изграждане на селища. Реката извира от карстовия извор Ардабаши, в северното подножие на граничният Ардин връх. Намира се в Южна България и преминава през Смолян, Кърджали, Хасково, Североизточна Гърция (под името Ардас), и се влива в Марица. Дължината й е 272 километра, от които на българска територия – 241,3 километра, която я отрежда на 9-то място сред реките в България. Тя е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица след Тунджа. Отводнява източната част на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. Арда е най-пълноводната българска река след Марица и Струма, а в древността е била наричана с много имена – Харперос, Артескос, Арнесос, но днешното й име е с тракийски произход и означава Бяла река. Сред 7-те красиви проломи на Арда, най-впечатляващ е Дяволският мост, който започва под стената на язовир „Студен кладенец“.
8. Огоста
Огоста е най-златната река на България. Извира от Язова планина и се влива в река Дунав, което я прави десен приток на реката. Част от течението й преминава през областите Монтана и Враца като пълни с водите си вторият по големина язовир в страната – Огоста. Дължината й е 141,1 километра, която я отрежда на 17-то място сред реките на България. Името на реката датира от римско време, след което е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без промяна. Наричана е „Царствената“ река, защото от всички реки в района, тя е най-голяма и с голям водосборен басейн. Най-високият ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир. Близо до извора й около Чипровци и Мартиново има големи рудни жили, които течението отнася. Златните късчета намерени в нея са миниатюрни, но са множество.
9. Велека
Велека е най-дългата странджанска река, която извира от връх Демиркапу в Турция, навлиза красиво в България и се влива в Черно море. Цялата й дължина е 147 километра, от които 24 км на турска територия и 123 км на българска, която й отрежда 21-во място сред българските реки. При вливането си в Черно море, устието й се превръща в национална защитена територия, която пази уникални дъбови и букови гори, и живописен каньон. Водите на Велека са богати на растителен и животински свят. Растенията от особено значение са защитените водни лилии и блатното кокиче. По бреговете на реката се срещат елша, бамбук, габър, бряст, ясен и много увивни растения. В реката са установени над 30 вида сладководни риби и дори са открити 5 вида животни, които присъстват в Червената книга на България. Над защитената местност минава най-големият миграционен път на птиците в Източна Европа – Виа Понтика.
10. Осъм
За начало на река Осъм се приема река Черни Осъм, която извира от връх Левски в Троянския Балкан. Северно от град Троян, Черни и Бели Осъм се сливат и образуват главната река Осъм. Преминавайки през западните склонове на Деветашкото плато, тя се среща с уникаланата Деветашка пещера. Преминава през областите Ловеч и Плевен и се влива в Дунав, което я прави десният му приток. Дължината й заедно с Черни Осъм е 314 километра, която й отрежда 5-то място сред реките в България. Дължината само на река Осъм е 278 километра. Тракийското название на реката е било Ноя, по-късно римляните я преименуват на Аесмус, а гърците на Осмос. Името Осъм се е наложило през 19 век. Водите на реката се използват главно за напояване и електроенергия. В девствената изворна област на Черни Осъм е скътан красивият биосферен резерват „Стенето“. Осъм има малко притоци, предимно малки реки и плитки потоци. Над река Осъм в град Ловеч се намира единственият покрит мост в България и на Балканския полуостров, построен от майстор Кольо Фичето през 1874 година.
