Летище Тенсинг-Хилари, известно още като Лукла е малко летище в град Лукла, провинция Солукхумбу, Източен Непал. Програмата озаглавена „Най-екстремните летища“, излъчена по The History Channel през 2010 година, го оцени като най-опасното летище на света. Пътувайки до това летище се изисква много кураж и точност, благодарение на малката си коварна писта, кацнала на стръмна скала. В продължение на половин век пилотите са се нуждаят от навигация, поради непостоянните си метеорологични условия. Времето в планината се променя толкова бързо, че когато самолета излиза може да грее силно слънце, а пет минути по-късно, когато е във въздуха условията може да станат неподходящи за кацане.
Отначало пред вас се разкрива една невероятна гледка, а гъстите облаци скриват заснежените планини наоколо. Когато самолета започне да се спуска бявно надолу, в далечината се появява една малка сива лента, едва забележима сред зеленината на дърветата. Тази асфалтова пътечка е пистата на летището. С надморска височина 2845 метра, пистата е дълга само 527 метра и завършва с пропаст, широка едва 30 метра, и с 11,7-процентов наклон, като я нарежда сред най-неравните в света, което означава, че при излитане самолета се насочва към пропастта. Южния край на пистата е на ръба на дълбока 610 метрова пропаст, а северния завършва с обратен завой пред отвесна скала.
Летищетото е популярно, защото Лукла е мястото, откъдето повечето алпинисти започват изкачването до базовия лагер за връх Еверест. Има ежедневни полети през деня, от Лукла до Катманду, когато времето е слънчево. И въпреки, че разстоянието е кратко, доста често се случва в Лукла да вали дъжд, а Катманду да е слънчево. При много силни ветрове и трудната видимост, често означава, че полетите могат да бъдат забавени или летището затворено. Летището се намира зад огромна ограда и денонощно патрулира гражданската полиция.
Построено е през 1964 година под ръководството на Едмънд Хилари, който първоначално възнамерявал да го построи върху земеделски земи, но местните фермери не били готови да се откажат от земята си, така че летището е изградено на сегашната си позиция. Хилари купил земята от местните шерпи само за 2650 щатски долара и ги включил в изграждането на съоръжението. През януари 2008 година, летището е преименувано в чест на Тенсинг Норгей и сър Едмънд Хилари, първите хора изкачили връх Еверест, а и за да отбележат усилията за изграждането на това летище.
Асфалтовата писта е достъпна главно за хеликоптери и по-малки самолети. То се използва не само за пътнически полети, но и за транспортирането на повечето строителни материали и товари в града. Пристигащите и заминаващите въздушни средства трябва да използват една писта за излитане и кацане. Поради трудностите на това летище, органите за Гражданската авиация на Непал, имат високи стандарти, единствено само опитни пилоти. Инциденти там се случват доста често, някои фатални, други не толкова злопоучни. От октомври 2008 до май 2017 година четири самолета се разбиват близо до летището и само няколко човека са оцелели, но с тежки наранявания.
