Исла дел Сол (Isla del Sol) – Острова на Слънцето

Исла дел Сол е остров в южната част на езерото Титикака. Част е от Боливия и по-специално от Департамент „Ла Пас“. Той е най-големият остров на езерото и древен свещен обект на инките. Географски, теренът е суров, скалист хълмист остров с много евкалиптови дървета. На него няма никакви моторни превозни средства или асфалтирани пътища. Основната икономическа дейност на приблизително 800 семейства е селското стопанство, риболовът и туризма, които спомагат за прехраната. На острова има над 80 руини. Повечето от тях датират от времето на инките до 15 век. Археолозите са открили доказателства, че хората са живели там още от третото хилядолетите преди Христа. Много от хълмовете на острова са разделени на тераси, които адаптират стръмния и скалист терен към селското стопанство. Сред останките се намират Тити Кала, обектът Чинкана, Q’asa Pata и Pillkukayna. В религията на инките, се вярва, че тук се е родил богът на Слънцето. Животът на острова е спокоен, няма шум, няма трафик и няма боклуци по улиците, което е рядкост за Боливия. Тук е възможно да си наемете магаре. Единственият конвенциален начин да стигнете до Исла дел Сол е с лодка. Многобройни туристически агенции предлагат пълни и полудневни екскурзии от Копакабана. Ще обърнете внимание, че хората в планинските райони са известни с грубостта си. Те се възползват от туристите и се опитват да увеличат цените, също така се ядосват ако не купувате нищо оттам. Това оставя малко горчив послевкус за приятното преживяване на острова.

Хроникьорът Бернабе Кобо документира две версии на мита за произхода на инките, който се е случил в северната част на острова. Първият инка Manco Cápac се е появил от видно място в голям пясъчник, нречен Тити Кала. Капак е син на Инти, божество определяно като Слънце. В едната версия на мита, древните хора в провинция, живеели в мрак, в продължение на много дни и се уплашили. Един ден видяли, че Слънцето излиза от скалите и започват да вярват, че това е мястото му на обитание. Във втората версия, други вярвали, че скалата е посветена на Слънцето, което се е скрило под скалата по време на голям потоп. Исла дел Сол е първата земя, която се появява след потопа и Слънцето се показало от Тити Кала, за да освети небето отново. На тази скала е построен храм, който по-късно е разширен от 10-тия инка Тупак Yupanqui. Той построил манастир за мамакони (избрани жени) и тамбо за посещение на поклонници.

Най-разпространената легенда от инките гласи, че Виракоча, брадат бог, който създал вселената, се появил от водите на езерото Титикака и създал слънцето.

От друга легенда се споменва, за синът и дъщерята на Инти (Богът Слънце), които излезли от една от пещерите на острова със позлатени слуги. Братът Манко Капак минал през водата и съзрял между планините Куско. Той решил да създаде империята на инките там. Това, разбира се е според легендата. В действителност, вероятно Капак живее в района на Куско.

Нещо много важно

Понастоящем не е възможно да посетите северните или централните части на острова поради „несъгласия“ между общностите там. Южното село блокира централните и северните села от март 2017 година насам, заради продължаващите разногласия. Лодките ще пътуват само от и до южния край на острова.

Връхната точка на всяка екскурзия в езерото Титикака е Исла дел Сол. Голям остров с няколко традиционни общности, прилична туристическа инфраструктура, като хотели и ресторанти, няколко ценни предколумбийски руини, невероятни гледки и величествени пешеходни преходи през терасовидните хълмове. Трайните жители на острова са смес от коренни народи и емигранти, и се разпределят между главните селища на Хаалапампа – близо до северния край на острова, Cha’lla, която се намира на прекрасен пясъчен плаж на централния източен бряг, и Юмани, който се намира на юг над Escalera del Inca, и е най-големият град на острова. За съжаление поради конфликт между островните общности е възможно да посетите само Юмани. Разнообразни мрежи от пешеходни пътеки правят разглеждането сравнително  лесно, макар че височината и слънцето, могат да ви отнемат малко от удоволствието. Носете си храна и достатъчно вода, все пак Слънцето се е родило тук и все още е много силно.

Юмани

Това е главното село в южния край на острова. Повечето лодки ви карат в пристанището на селото, на около 200 метра надолу от града. Малката църква „Иглесиа де Сан Антонио“ обслужва южната половина на острова. Наблизо ще откриете множество къщи за гости и страхотна гледка към водата до Isla de la Luna. Можете да се изкачите на хребета, за да видите гледката до западния бряг на дълбоко сапфирения Bahía Kona. Също така ще откриете маршрути, водещи надолу към китното селце Япапи.

Фуенте дел Инка

Ранните испанци вярват, че пролетта на Юмани е извор на младостта, а за инките трите потока представляват националното им мото: Ама суа, Ама юя, Ама кела – Не кради, не лъжи, не мързелувай. До 2015 година фонтанът е решаващ източник за вода на местните жители, които ежедневно са изкачвали стръмата пътека. Сега повечето жители имат течаща вода.

Chincana Ruins

Най-зрелищните руини са разположени в близост до северната част на острова. Наречени Palacio del Inca и представляват лабиринт от каменни стени, и малки врати, известен също като El Laberinto. В него има малък кладенец, за който поклонниците са вярвали, че съдържа свещена пречистваща вода.

Cha’lla

Това приятно малко селце се простира на великолепен пясъчен плаж, който прилича много като изкаран от ваканционна брошура за гръцки острови. Селото се разпростира над южния хълм на острова. На плажа има малък павилион и новопостроен хостел, а на хълма друг хостел Hostal Qhumphuri. Трябва да платите такса за вход, за да минете по пътеката в града. В ниските части на хълма, между Cha’lla и Юмани е Музеят Étnico, с някои прашни експонати. Заслужава си зашеметяващите гледки към залива и долината, а самият музей е разочароващ.