Резерват Масай Мара, Кения

Масай Мара е резерват, национален парк в югозападната част на Кения, основан през 1948 година, а като статут на резерват има от 1961 година. Нарича се в чест на хората от Масаи, наследствените жители на района. Намира се на около 270 километра от столицата Найроби и е разположен в областта Масай Мара в югозападната част на Кения, до границата с Танзания. На езика на масаите „мара“ означава „петнист“. Заедно с резервата „Серенгети“ в Танзания обхващат територия от 25 000 кв.км естествена среда за дивите животни на Африка. От тях 1510 кв.км принадлежат на „Масай Мара“ и се издига на 1500 – 2170 метра надморска височина. Той, заедно със „Серенгети“ („безкрайни равнини“ на езика на масаите) и „Нгоронгоро“, са вероятно най-известните и популярни резервати не само в Африка, но и в целия свят. Повърхността му представлява савана и ниски заоблени хълмове. През него минават две големи реки – Мара и Талек, чиито брегове са заети най-често от акациеви гори. Масай Мара заедно с Национален парк Серенгети в Танзания формират най-разнообразните, невероятни и зрелищни еко-системи в Африка, и евентуално най-голямата екологична система за сафари в света.

Животинският свят е изключително разнообразен и включва в себе си около 80 вида млекопитаещи. По време на миграциите, два пъти годишно – при започване на дъждовете през юни на север и през октомври отново на юг, от южните части на „Серенгети“ се преселват по над 250 000 зебри, над 500 000 газели на Томсън и 1,5 – 2 милиона антилопи – гну, орикс, импала, слонове, биволи и други защитени животни. Само по себе си това „велико преселение“ представлява неописуема гледка, много наподобяваща библейско пришествие от религиозна картина. Хиляди животни стават жертви на лъвове, гепарди, хиени, чакали и крокодили при преминаването през реките. Някои загиват под копитата на себеподобните им в пристъп на паника. Най-голям интерес за туристите представляват „Голямата петорка“ животни – слон, лъв, бивол, хипопотам и носорог. Популацията на черните носорози е доста многобройна до 1960 година, но е било силно изчерпана от бракониерството през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, като е намаляла до 15 индивида. Броят днес постепенно нараства, но все още е едва 23. На не по-малък интерес се радват и зебрите, жирафите, маймуните, „големите котки“ – гепард и леопард. Птичият свят наброява повече от 570 вида птици: щрауси, лешояди, орли, марабу и кенийска яребица. Много от тях са мигранти, като близо 60 вида са грабливи птици. Това е Световната купа на дивата природа, а заедно с Национален парк Серенгети няма по-добро място, където да станете свидетели за наблюдение на дивите животни.

Ловът на диви животни е абсолютно забранен.

Когато първоначално е създаден през 1961 година като светилище за диви животни, Масай Мара е обхващал само 520 кв. км. Районът е разширен на изток през 1961 година, за да обхване 1821 кв. км и превърнат в дивечовъден резерват. Съветът на окръг Нарок поема управлението на резервата до този момент. Част от него е получил статут на Национален Резерват през 1974 година, а останалата площ от 159 кв. км е върната на местните общности. Допълнителни 162 кв. км са извадени от резервата през 1976 година, а паркът е намален на 1510 кв. км през 1984 година. Въпреки че намаляването на площта може да се счита за разочарование за опазване на дивата природа в началото, животните и местообитанията им в резервата откриват нови съюзници, за да се осигури оцеляването на бъдещите поколения. Много частни природозащитни предприятия са въведени, за да се защити земята, която заобикаля резервата, като по този начин се осигурява повече площ за дивата природа. Земите не само защитават местообитанията на животинските видове, но и запазват критичната част от маршрута, използван от гну и зебрите по време на Голямата миграция, която преминава през Масай Мара, и Национален парк Серенгети.

Заплахи

Проучване, финансирано от WWF и проведено от ILRI в периода между 1989 и 2003 година, наблюдава ежемесечно копитните видове в Масай Мара и установява, че загубите достигат до 75% за жирафите, 80% за глиганите, 76% за обикновения бабул и 67% за импала. Проучването обвинява за загубата на животните увеличеното заселване на хората в и около резервата. По-високата гъстота на населението води до увеличаване на броя на животните, които пасат в парка и привличат бракониерите. В статията се твърди: „Проучването предоставя най-подробните досега доказателства за намаляването на популацията на копитните животни в региона на Масай Мара и как това явление е свързано с бързото разширяване на човешкото развитие близо до границите на резервата.“ В Национален парк „Серенгети“ е предложен 50-километров път от Мусома до Аруша, с писта, минаваща през резервата, която придвиква критики от учените, които твърдят, че пътят ще наруши годишната миграция на гну, и че това строителство ще доведе до разрушаване на годишната миграция. Също  така, това би засегнало хищници като лъвове, гепарди и африканските диви кучета, както и самите пасища. Според CCTV (Китай) „Очаква се през маршрута да преминават 800 превозни средства дневно, предимно камиони (до 2015 г.) и 3000 превозни средства дневно, средно на всеки 30 секунди до 2035 година“. В края на юни 2011 година правителството на Танзания реши да отмени пътния план на Серенгети поради глобалния протест.

Предлагащ превъзходни равнинни пейзажи, несравними сафари дейности и разнообразна дива природа, Националният резерват Масай Мара се смята за най-добрия парк на Кения и един от най-богатите райони за диви животни, и хищници в Африка. Може би в местният зоопарк има лъвове, леопарди, зебри или слонове. Може би дори имат гну. Но обзалагаме се, че не разполага с 1,3 милиона антилопи гну – без значение дали е по време на миграцията или преследвани от хищници. Това е една от най-страхотните забележителности в природата и може да я видите в Масай Мара в югозападна Кения. От юли до ноември е един от феномените на природата – Годишната миграция на гну, а броят пристигащ в района е зашеметяващ. Миграцията е драматично масово движение от почти два милиона антилопи гну, зебри и гъзели. За да стигнат до свежата паша на Масай Мара, антилопите гну преминават през реки, изправени пред огромните заплахи на крокодили, за да се насладят на зелените полета на резервата и да възвърнат силите си. Кратките нощни летни дъждове предизвикват последният етап от миграцията, когато гну се преместват на юг от терените на Серенгети. Сезонът на ражданията се случва в Масай Мара между декември и януари. Известен като „зелен сезон“, това е времето, когато водите са пълноводни, а гну, зебрите и антилопите раждат своите бебета. С толкова много лесна плячка наоколо, това е подходящо време хищниците да отглеждат своите малки.

Масай Мара предлага разнообразие от места за настаняване, както семейни, романтични, така и за огромни компании. Паркът може да бъде претъпкан в разгара на сезона, поради което има възможност да отседнете в една от съседните частни зони, където ще се насладите на лесен достъп до резервата, ще се включите в много игри, наблюдението на миграцията, среднощни сафарита и екскурзии сред природата, или просто да се оттеглите от тълпата, и да са усамотите. Препоръчваме да направите полет с балон с горещ въздух и да преживеете автентичното културно взаимодействие с хората от Масаи. Може да говорите с екскурзовода си да комбинирате сафари от Масай Мара с други топ дестинации на Кения, като Национален парк Амбосели или плажна почивка до величествените заливи на Сейшелите.

Въпреки че Масай Мара съставлява само 0,01% от общата земна маса на Африка, повече от 40 % от по-големите бозайници на континента могат да бъдат намерени тук. По огромните равнини на парка посетителите могат да станат свидетели на лъвове, гепарди, леопарди, слонове и безкрайно разнообразие от други видове в техните естествени местообитания. Масай Мара може би е най-известен с Голямата миграция, която се провежда всяка година от юли до септември. През тези месеци жълтата савана почернява от над 1,5 милиона гну, зебри и антилопи, които мигрират от Серенгети към Масай Мара в търсене на храна и вода. Парковете Масай Мара и Серенгети са взаимозависими убежища за дивата природа. Това е мястото, където се извършва най-голямата миграция на много видове в света. Миграцията на Голямото гну си заслужава да заеме своето място като едно от най-удивителните в естествения свят. Всяка последователност в живота на гну се случва в съответствие с Майката Земя. Техните миграционни маршрути се определят от моделите на дъжда – те скитат в постоянно преследване на вода и свежа трева. Пристигащите гну също оформят живота на много други видове. За хищниците на Масай Мара, пристигането им маркира началото на времето за пируване и просперитет. Особено големи котки процъфтяват по време на миграционния сезон. Изобилието на наличната плячка означава, че лъвовете, леопардите и гепардите могат да растат силни, и да произвеждат здравословно потомство. Драматичният контраст между живота и смъртта, който е наблюдаван по време на Голямата миграция, прави сезонът особено зрелищен за посещение.

Никой не познава саваната по-добре от Масаи – те са истинските експерти. Подобно на миграцията на гну, хората от Масаи са номадска култура, която традиционно се скита по равнините с добитъка си. В днешно време масаите са били принудени да намерят алтернативен начин на живот и за повече от 16 години пътуването им е преплетено с това на Basecamp explorer лагери, трекинга и множеството туристи. Коренното население се среща в северната част на резервата, като се отличава с колоритността и гостоприемството. Селищата им се наричат маниати и са изградени от глинени колиби покрити със слама.

Екосистемата на Масай Мара съдържа около 25% от това, което е останало от кенийската дива природа. Според прогноза, около 70% от дивата природа на Кения живее извън националните паркове и резервати. Африка е загубила около 95-98% от най-емблематичните си бозайници през последните 100 години – слонове, носорози, лъвове и гепарди.