Побити камъни, Дикилиташ

Побитите камъни (до 29 юни 1942 година – Дикилиташ, от турски – „побити камъни“) са скални образувания, разположени във Варненска област. Разположени са на 18 километра западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Административно се отнасят към община Аксаково. Разпределени са на 18 големи и малки групи, над 300 колони на площ от седем кв. километра.

Представляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 метра, дебелина – от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 метра.

„Страшимировата група“ също е много впечатляваща и е разположена от Дикилиташката до село Страшимирово, откъдето идва името и. Съставена е от няколко ансамбъла близки един до друг, с различна големина и форма. Характерната особеност на колоните, е че са издути по средата, като някои от тях достигат до 9 метра в диаметър.

Групите „Слънчево“ и „Баново“ се намират в околностите на едноименните села. Една от скулптурите прилича на замръзнал фонтан, а до него лежи каменен блок, наподобяващ лъв с диаметър в основата над 12 метра.

Останалите групи се намират около град Белослав и също си заслужава да бъдат разгледани.

През 1995 година Побити камъни са категоризирани като защитена местност с площ 253,3 хектара. Флората е представена от редки растителни видове като кактуси, планинска роза, флокс, акация и други.

В района на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрила на закона в световен мащаб.

Призход

За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за ограничения и неограничения им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други, когато местността е била морско дъно. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и други. За да бъдат опазени, през 1937 година са обявени за природна забележителност. Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.

Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен.

Една интересна композиция е „Кръгът на желанията“, която може лесно да се открие. Той представлява кръг от по-малки камъни, в което пространство се разполагат няколко различни по големина колони. Според легендата, когато застанеш в този кръг и изречеш желанията си, те ще се сбъднат.

Друго интересно е „Камъкът на божествената любов“ и „Сърцето“, който също се забелязва веднага. Представлява камък със сърце в средата, за който никой не знае кога и как се е образувало. През летните дни, в обедните часове слънчевите лъчи преминават през него, а на пясъка се образува сърце.

Побитите камъни са били известни като съкрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 година от руски военен кореспондент В. Тепляков, а през 2002 година са обявени за природна забележителност.

Една от легендите разказвана за Побити камъни

Едно време, когато в местността имало море, близо до него, в съседно село, живеело едно момче, което било безсмъртно, защото Бог му разкрил името си и го обрекъл цял живот да пази тайната му. Морския бряг се охранявал от титани, които били подчинени на Бог. Един ден младия мъж се разхождал по брега, когато забелязал една много красива девойка, която щяла да става съпруга на водача на титаните. Младият мъж много желаел момичето и отишъл при титаните като им казал: „Ако ми позволите тази красива девойка да бъде моя, ще ви изпълня едно ваше желание“. Титаните отговорили: „Тази красива девойка ще бъде твоя, ако ни разкриеш името на Бог“.

Човекът много се ужасил, защото титаните поискали безсмъртието му. Обърнал се към тях и им казал, че му трябва малко време да реши. Уговорили се на другия ден да се срещнат на морския бряг, когато ще им каже решението си. Младият мъж цяла нощ не спал и умувал.

Накрая решил, че любовта е по-важна от безсмъртието. На следващия ден тръгнал към морския бряг, където имал среща с титаните. Той ги помолил за още малко време и започнал да ги разпръсква по брега. След това се обърнал към тях и казал: „Аз току що изписах името на Бог с вашите тела. В този момент Бог видял стореното от момчето и ги наказал – точно когато лъчите озарили морския бряг, титаните се превърнали в каменни колони завинаги.

Когато младият мъж тръгнал към дома си, по пътя срещнал своята любима, двамата се прегърнали и мигом под краката им бликнал извор с чудодейна вода. (На два километра от Побити камъни има извор с лековита вода, която помага за болни бъбреци. На мястото е направена чешма с три чучура и девет корита). Според легендата това е същата вода, която е бликнала под краката на влюбените. На мястото, където мъжът изписал името на Бога с телата на титаните се намира „Камъкът на божествената любов“. В периода от май до средата на август между 12 и 15 часа, слънчевите лъчи преминават през камъка, а на пясъка се образува сърце. Счита се, че който успее да види сърцето, ще бъде щастлив в любовта.