Пещера Магурата

Магурата (от 1942 година до 24 октомври 1972 година Рабишка пещера) е пещера в Западен Предбалкан, област Видин, България. Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 километра северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 километра северозападно от село Рабиша.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магурата е започнало преди около 15 милиона години. Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача. Някои зали имат колосални размери. Отделни зали са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата и Тронна зала. Всички те са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро. В Магурата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите е 2500 метра.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита. Най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 година пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, сцена на плодородието и отделни рисунки. Някои са релефни – дължи се на естествената ерозия на склада под тях. Внесените микроорганизми от външната среда, постоянното осветление (поради което се образува плесен) и намесата на хората рушат повечето рисунки и дълго време тази галерия е била затворена. Слънчевият годишен календар от късния неолит, е най-ранният, открит досега в Европа. Изрисуван е по стените на Залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника и 366 дни (според Грегорианския календар се равняват на една година).

В пещерата може да видите едни от най-фантастичните на форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, панички, пещерни бисери и „пещерно мляко“. Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си. „Големият сталактон“ има височина над 20 метра и диаметър на основата 4 метра, а „Падналият бор“ е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 метра и диаметър в основата около 6 метра.

Шедьовъра на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с гуано (тор от прилеп). Те са многопластови и от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в Магурата определят нейния характер на светилище през много продължителен период от време – от неолита до желязната епоха. Изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни и растения, „шахматни“ пана, слънца, звезди и оръдия на труда.

С името на пещерата са свързани легенди за змейове и чудовища, охраняващи съкровищата на цар Иван Шишман и поп Мартин, който нападал турците.

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа: Голям подковонос, Малък подковонос, Южен подковонос, Трицветен нощник, Голям нощник, Остроух нощник, Дългопръст нощник и Дългоух/Бехщайнов нощник. Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, тук през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната. На горния етаж над Концертна зала (недостъпен без използване на спелео-техники) се намира хоризонтална, суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

Пещерата е национален туристически обект Nо14 от Стоте национални туристически обекта. На 3 май 1960 година пещерата и районът около нея с площ от 71 хектара са обявени за природна забележителност. Най-голямото по площ вътрешно, тектонско езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. Всяко лято стотици туристи посещават пещерата и не само от България, но и организирани групи от Франция, Германия, Италия и други.

Археологическите разкопки показват, че пещерата е била обитавана преди 5000 години. През 1974 година една от залите се е използвала като санаториум за лечение на болни от бронхиална астма. Той е разполагал с 35 места. При 75% от лекуваните са постигнати положителни резултати. По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до този на областта Шампан във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна температура, влажност и прочее. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата технология. Вляво от Триумфалната зала се намира Галерията на прилепите, която сега е отделена с изкуствени стени и е превърната във Винарска изба „Магура“, където се произвежда вино и шампанско, които след направата отлежават 3 години в разклонението на пещерата. Реализират се основно в чужбина. Когато излезете от пещерата ще видите малък изграден магазин, с богат асортимент, от който можете да се сдобиете с вино.