Пещера Дяволското гърло
Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин, разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело, в близост до Ягодинската пещера. Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега-изход), наподобяващ дяволска глава. Дължината на пещерата е един километър, а маршрутът за туристи е 350 метра. Температурата в пещерата е около 8°C. Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88. Пещерата е благоустроена, електрифицирана и стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
Дяволското гърло дава началото на различни легенди от времето на траките, когато хората са смятали, че тя е входът към другия свят, светът на безсмъртието. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евредика. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, богът на смъртта и да си върне неговата възлюбена Евредика. Хадес се съгласил, но поставил условие – Орфей да не се обръща назад, за да я види, докато не излязат от подземното царство. По пътя към Горния свят обаче, Орфей загрижен за своята любима, се обърнал назад, за да се увери, че е зад него. Така той загубил завинаги Евредика. Седем дни тъжи и плаче безутешно. Според легендата Орфей остава верен на жена си, дори четири години след смъртта ѝ. Това му навлича гнева на вакханките и те го убиват с камъни, разкъсват тялото му, а душата му отива в подземното царство, където любимата му Евредика го очаква. От този момент те никога повече не се разделят.
Векове наред хората са принасяли в жертви най-красивите жени, за да умилостивят боговете. Или са хвърляли умрелите си вождове и воини, за да им осигурят безсмъртие.
Посещението на пещера става единствено в присъствието на екскурзовод. От началото на месец май до края на октомври местният пещерен клуб организира спускания с лодка в Дяволското гърло. Клубът осигурява лодки, спасителна жилетка и обезопасителни колани. Спускането става по трима души в лодка с инструктор.
Откриване и изследване
Първият опит за проникване е направен през 1962 година от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Причина в нея да липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 метра височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 метра, ширината 40 метра, а височината ѝ достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея например може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 метра от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 метра, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през нея.
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени – Голям подковонос, Малък подковонос, Дългопръст нощник и Дългокрил прилеп. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.
В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкия подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
Интересен факт за пещерата е, че нищо, което е пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода ѝ. Правени са множество експерименти с различни предмети, които потъват безследно в подземната река, и с това още повече се разпалва любопитството. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине разстоянието от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за размерите на системата от подземни реки. След изчисления учените установяват, че за това време, със скоростта, с която се движи водата е изминала 40 километра из дебрите на Дяволското гърло.
Правен е един единствен опит, за да се разгадае тайната на сифона, който поглъща всичко. През 1970 година двама млади леководолази от Варна – Сияна Люцканова (21) и Евстати Йовчев (29) се гмуркат, за да проучат сифона и мистерията около него, но за жалост намират смъртта си. По-късно телата им са открити извън пещерата, а сега на изхода ѝ има поставена плоча в тяхна памет.
На изключителен интерес се радват и трите релефа, изсечени в скалите на пещерата. Първият представлява дяволска глава, разположен близо до входа ѝ, малко преди Бучащата зала. Вторият е фигурата на мъж в цял ръст, в античен стил, изобразяваща Орфей, изсечена в скалите на Бучащата зала. На път към изхода ще видите малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богородица.
