Пещерите в България са едно от най-големите богатства тук, множество интересни образувания, с които природата е дарила страната ни. Те са феномен, който привлича хиляди посетители всяка година.
Дяволското гърло – разположена е на 1,5 километра от село Триград в Триградското ждрело, Родопите. Името на пещерата идва от формата на бившия й вход, сега изход, наподобяващ дяволска глава. Представлява пропастна пещера, която се е сформирала от пропадане на земни пластове. Тя не изпъква с пещерни образувания, а с усещането, което ти дава, когато се намираш в нея – лек страх, уважение и величие. Триградската река се излива в пещерата от 42 метра височина, което прави водите й най-високият пещерен водопад на Балканския полуостров, и образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината й е 110 метра, ширината 40 метра, а височината достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери, след входната зала на Деветашката пещера, а в нея се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра. Тук зимува най-голямата в България и на Балканския полуостров колония на пещерен дългокрил прилеп. В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Пещерата дава началото на много легенди от времето на траките. А една от тях е, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евредика.
Ягодинската пещера – отново се намира в Родопите, България, в близост до село Ягодина, откъдето идва името и. Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която е оформила най-дългото ждрело в България – Буйновското ждрело с дължина 7 километра. Пещерата е дълга 10 километра и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. Изградена е 1100 метрова пътека, а входът и изходът са изкуствено прокопани тунели с дължина 150 и 80 метра. На първия етаж на пещерата е открито древно жилище, обитавано около IV- то Хилядолетие пр.Хр. от умели майстори грънчари. Обитателите са били принудени да напуснат своето жилище след срутване, причинено от земетресение. Ягодинската пещера е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве) и пещерни перли. Има постоянна температура от 6°C и влажност 92%. Някой от вътрешните и оформления наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. Шест от срещащите се в района на Ягодинската пещера видове прилепи са сред преоритетните за опазване за цяла Европа – големият и малкият подковоноси, четири вида нощник – големият, остроухият, дългоухият и трицветният.
Деветашката пещера – намира се на скалистия бряг на река Осъм, близо до село Деветаки, община Ловеч и е сред най-големите пещери в България. Открита е през 1921 година, дължината и е 2442 метра, площта 20 400 кв. метра, а височината 60 метра. На около 40 метра от входа има просторна зала с площ 2400 кв. метра, а вътре в пещерата има два клона, през единия протича рекичка, а другият е сух и топъл. В нея има красиви сталактити и сталагмити, а сводовете на входа са внушителни с височина 35 метра и ширина 30 метра. Една от залите в пещерата носи името „Олтара“, а в нея при разкопки от Регионалния исторически музей в Ловеч са открити едни от най-интересните останки от времето на неолита. Освен находките, пещерата е известна и със своите обитатели, а през размножителния им период от населяващите я бозайници, през юни и юли се затваря изцяло за посетители. Обитават я 12 вида защитени земноводни, смок мишкар, южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, 82 вида птици, 34 вида бозайници и 15 вида прилепи. На тавана и има седем огромни отвора, наричани от местните Окната. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект. През 2011 година в пещерата се снимат част от сцените на холивудската продукция Непобедимите 2. За снимките екипът и сценаристите на филма изграждат мост над река Осъм, който в последствие остава, като подарък за местните жители.
Леденика – тя е пещера в Стара Планина, разположена на 16 километра от град Враца, на територията на природен парк Врачански Балкан. Намира се на 830 метра надморска височина в Северозападно-Стрешерския дял на Врачанската планина. Пещерата е била известна още по времето на Османско владичество, а овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко. Пещерата получава името Леденика, заради ниската температура във вътрешността й, около 8 градуса, както и заради красивите ледени форми, които се образуват през зимата – сталагмити, сталактити и сталактони. В нея има малко синтрово езеро, което ще сбъдне мечтите ви ако го докоснете. Пещерата е дълга 320 метра и има 10 зали. Първата зала е „Предверието“, в която се издига огромна ледена колона с диаметър около 21 метра. След това се минава през прохода „Плъзнята“, чрез който се достига до „Малката зала“, която е с кръгла форма. Следва пещерния коридор „Камата“, по който се стига до Голямата (Концертна) зала, богата на много образувания. Някои от тях са Корокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и други. В нея се провеждат концерти и „Ботеви дни“ от 24 май до 2 юни. Под Концертната е разположена още една зала – „Хладилника“, а в миналото хората са я използвали за съхраняване на бубено семе. В „Бялата зала“ могат да се видят образуванията – Свекървен език, Жената на великана, Слонът и Къпещата се девойка. Най-високата точка на Леденика се нарича „Седмото небе“. Поради ниската температура в нея са регистрирани само 4 вида прилепи.
Съева дупка – намира се на лесно достъпно място в Стара планина, Среден Предбалкан, на 3 километра от село Брестница, град Ловеч. Считана е за една от най-красивите пещери в България и удивлява със своите цветове – зелено, кафяво и бяло. Носи името на братя овчари Съю и Сейо, които я открили случайно. Разположена на 520 метра надморска височина, дълга е 205 метра, а на 70 метра под нея тече река. Смята се, че е на около три милиона години от тектонски варовици, а средната температура е 7-11 градуса. В Съева дупка се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити, като най-големият сталактон в нея има обиколка от 60 метра. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирали от времето на римския император Антоний. В нея има пет зали и няколко гарелии:
Първата зала до входа е Купена, неголяма и е наречена на огромен сталагмит, приличащ на купа сено.
Втората зала е Срутището, защото през 1893 година в този район е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са откъснали и паднали. При срутването единият сталактон се счупва и придобива формата на оръдие.
Третата зала се нарича Харамана (Концертна зала), заради отличната си акустика. В нея са пяли Лили Иванова, Емил Димитров, хорът на миньорите от Донбас, детския хор на БНР и други. Четвъртата зала е наречена Космос, заради сталактит с формата на ракета. В нея могат да се видят Снежанка и седемте джуджета.
Петата зала е Белият замък, заради голям сталактон във формата на замък.
Пещерата се използва от 8 вида прилепи. Като шест са сред приоритетните за опазване за цяла Европа.
Снежанка – е пещера в Родопите, Община Пещера, разположена в Баташката планина. Името си получава заради формите наподобяващи приказната героиня. Траките са я ползвали като убежище от враговете. Открита е през 1961 година от пещерняци, които прекарали 10 часа в нея, запленени от красотата й. Дължината й е 145 метра с постоянна температура от 9 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера. Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии и синтрови езерца, а най-големият сталактит е дълъг 1,27 метра. Състои се от няколко красиви зали – Залата на виметата, Голямата зала и Музикалната зала, свързани със срутището, над което минава мост. Вълшебната зала е покрита със снежнобял кристален синтър, а природата е създала фигура, приличаща на Снежанка. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни.
Магурата – пещера в Западен Предбалкан, област Видин, разположена на 18 километра от Белоградчик, в близост до най-голямото по площ вътрешно езеро – Рабишкото езеро. Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите пещери е България, с обща дължина на галериите 2500 метра, а постоянната темпертура е от 12 градуса. Изходът и се нарича Вратача, а някои от залите имат огромни размери. Другите зали са – Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна Галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити, сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро. В Магурата са открити кости от пещерна мечка и пещерна хиена, а по стените има рисунки от няколко исторически епохи. Целогодишно се обитава от 8 вида прилепи, всички приоритетни за опазване в цяла Европа. В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия, много близки до тези в областта Шампания във Франция.
Бачо Киро – намира се в Стара планина, община Дряново и е разположена на 300 метра западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка, в отвесна варовикова скала, на 335 метра надморска височина. През 1940 година пещерата е наречена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро. Състои се от сложен лабиринт от галерии, с дължина над 2400 метра и е образувана от водите на река Андъка. Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна – 13 градуса. В нея са открити следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е също скелет на мечка с височина 3 метра. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – „Преддверието“, а в нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния до късния палеолит. Има разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони и драперии. Следва дъждовната зала, Срутището, а по-нататък е Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала. Най-красива от всички е Приемната зала, а в предния й край се намира нейният страж с разперени криле – Каменният орел. В другата част на залата се отличават още фигурите – Гъбите, Монасите, Трите клюкарки, Баба яга и Старият храм. Интересни са и другите карстови образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от най-интересните атракции в нея е „Чистилището“ – нисък и трудно проходим коридор, с размери 60х40 см, за който се казва, че може да бъде преминат само от праведен човек. Чрез преки наблюдения и улови с мрежи, там се наблюдават 4 вида прилепи. Бачо Киро е зимно убежище, като от декември до края на май са установени средно до 100 големи и малки подковоносни прилепи.
Ухловица – намира се в местността Сините вирове, край село Ухловица в община Смолян, Родопите. Името и произлиза от думата „улулица“ – вид сова, която вероятно е живяла в региона около пещерата. Дълга е около 460 метра, но само 330 метра от тях могат да бъдат посетени. Намира се на 1040 метра надморска височина, а средната и температура е 10-11 градуса. Посещавана е средно около 3000 души годишно. В края на пещерата се намира синтровият Бял водопад (Ледения водопад), също така се срещат и смайващите погледа, красиви коралити. Ухловица е на няколко етажа, а на горният е Залата на пропастите – гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат оттам към долният етаж, до който се стига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със седем красиви езера, които в ранна пролет се пълнят с вода. Най-голямата атракция е образуванието, големият каменен водопад, искрящ в бяло. Пещерата Ухловица е убежище на 8 вида прилепи, пет от които установени в района на Ухловица, попадат сред приоритетните за опазване за цяла Европа.
Духлата – наричана още Боснешката пещера, е пещера в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек, община Перник. Името й идва от звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е най-дългата пещера в България – с дължина 17 600 метра и дълбочина 53 метра. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Тя е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Съставена е от лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. Установени са 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В нея има голямо разнообразие от великолепни пещерни образувания и множество красиви синтрови езера по цялото й протежение.
Пещера Проходна – е пещера в Община Луковит, Стара планина. Една от най-известните пещери в карстовия район край село Карлуково. Намира се на 250 метра надморска височина и е лесно достъпна. Тя е с най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра. Пещерата е с естествена светлина, тъй като средната й част, в следствие на ерозия, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ – две почти еднакви по големина дупки, с формата на очи. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата, а сега нивото на реката е под пода й. Проходна се състои предимно от светлобежави до бели, здрави, масивни органогенни варовици. В тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, брахиоподи, морски таралежи, амонити и други. Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 метра. Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.
Утробата – древно пещерно светилище от времето на траките, намиращо се близо до село Илиница, в местността Тангардък кая, на 12 километра северозападно от Кърджали. Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ матка (утроба). Височината на отвора е 3 метра , ширината е 2,5 метра , а дълбочината около 22 метра. В дъното на пещерата е издълбан олтар, който е висок повече от метър. В горната й част има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден, точно в 12 часа влиза слънчев лъч. Действието олицетворява оплождане, свещения брак между скалата и слънцето, възраждането на живота. В основата на скалата, по направление на цепнатината е изсечен силно наклонен коридор, водещ към входа на пещерата. Дъното й е оформено своебразно с изсичане на малка площадка и вероятно има олтарни функции. Вътре в пещерата няма открити археологически находки, но на скалното плато над нея, по данни на местното население, иманяри са изровили статуетки.
