Ботев е най-високият връх на Стара планина и нейния дял Калоферска планина, а височината му е 2376 метра. Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, дължаща се на мащабното строителство и полагането на кабелни трасета. На връх Ботев са изградени метеорологична станция, радиорелейна и телевизионна станция, която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположени градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север град Априлци. Ботев лежи на територията на резерват Джендема. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата. Трудността му е от степен IV B. При хубаво време и добра видимост, които тук са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.
През годините връх Ботев сменя няколко имена – до 29.06.1942 година Юмрукчал, до 05.01.1946 година Фердинандов връх, до 14.03.1950 година Юмрукчал и от 14.03.1950 година Ботев.
Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, а печат има в туристическата спалня на върха. Също така е сред инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в метеорологичната станция, в туристическата спалня на върха и в заслон „Ботев“. Връх Ботев е част от прехода Ком – Емине, който представлява финала на международният туристически маршрут Е3.
Най-известният и сравнително лесен, и кратък маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа „Рай“. Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Тази пътека се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема (най-големият резерват в национален парк Централен Балкан) – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и други. Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 метра на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка. Южните склонове на върха са стръмни и на места пресечени от отвесни скали, наречени Райски скали, подходящи за катерене. Там се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райското пръскало, с височина 124,5 метра. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха.
При недостатъчен туристически опит и подготовка, липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат.
