Великденския остров е островно владение на Чили в Южната част на Тихия океан. Острова се намира на 3514 км западно от Чили и 2075 км изтично от островите Питкерн. Съвместно с архипелага Тристан да Куня, го прави най-изолираното населено място в света. Създаден е от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака, а заедно с необитаемия остров Сала и Гомез, образува провинцията Исла де Паскуа в състава на област Валпараисо. Великденския остров е наричан още Пасха или на местния полинезийски Рапа Нуи. Той е най-източната точка от Полинезийският триъгълник в Тихия океан- Хавай, Нова Зеландия и Великденски остров. Местното население се нарича Рапа Нуи и езикът им е със същото име.
В географско разположение той е един от най-изолираните населени острови в света. Най-близката суша с постоянни жители е британския остров Питкерн. Площта му е около 164 кв.км, а най-високата му точка е 507 метра. На острова живеят около 6000 души, а единствен град и столица е Ханга Роа. Острова е с вулканичен произход и е сходен с Галапагоските острови.
Посетен е за пръв път е от холандския пътешественик и изследовател Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 година. Той го нарича Пасха (Paasch-Eyland, на холандски през 18 век означава Великден), оттам идва името му. На официален испански език името на острова е Исла де Паскуа, което също означава Великденски остров. Сегашното полинезийско име Рапа Нуи е дадено след нашествието на роби в началото на 1860 година и има прилика с остров Рапа част от групата на Австралийските острови. Норвежкия етнограф Тур Хейердал, твърди, че Рапа е оригиналното име на Великденския остров, а е наричан Рапа Ити от бежанци там. Възгледите му са, че двата острова са приблизително с един и същи размер, но в действителност Великденския остров е повече от четири пъти по-голям от Рапа Ити. Името „Те пито оте енуа“, става оригинално име на острова, след като Алфонс Пинар му дава романтичния превод „Пъпа на света“ в своята книга „Пътешествие до Великденския остров“. Публикувана през 1877 година. Според Бартел през 1974 година, езика на островитяните сочи, че първото име е Te pito o te kainga a Hau Maka („Малкото парче земя на Хау Мака“). Има две фрази, в които се произнася „пито“, едната е в Рапа Нуи и означава „край“ а другата е „пъп“. Френския етнолог Алфонс Пинар, дава действителния превод „Пъпа на света“.
Едно от най-изолираните места на планетата, крие и някой от най-големите мистерии, чието разгадаване и до ден днешен е предизвикателство за много учени и авантюристи. Рапа Нуи е известен със своите 887 статуи, наречени моаи, представляващи монолитни човешки фигури издялани от камък. Повечето датират от периода между 1250 г. и 1500 г. Половината все още са в главната каменоломна Рано Рараку, а останалите са разпръснати предимно по периметъра на острова. В центъра има само три фигури на жени, наречени „Адели“, „Елън“ и „Ао Моай“. Не е ясно, защо са отделени, но има предположение, че са изработени от семейство, което е изгонено от останалите. По-голямата част от моаите има огромни глави, около 3/7 от размера на телата им. Моаите са „живите лица“ и представляват смесица от обожествени праотци, животни и роднини. Много от тях са разрушени по време на войни между клановете. Те са с различни размери и тегло- най-високият изправен моаи е „Паро“, висок 11 метра и тежи 82 тона. Вторият моаи е „Чико“ е висок 8 метра и тежи 65 тона, но в момента е съборен. Някои от тях били местени на повече от 16 км., а в каменната кариера са намерени още недовършени статуи, една от които е трябвало да бъде повече от 20 метра. Не е ясно как и защо са били издигнати, но вида на недовършените статуи говори, за това, че производството им внезапно е спрял. Според поверията на местните жители, в тях е заключена свръхестествената сила на предците на първия крал на острова Хоту Мату‘а.
Смята се, че чрез статуите местните племена отдавали почит на предците си, които бдят над тях. Били са със статут на нещо средно между човек и бог, а с обърнатите си към морето гърбове бранели островитяните. През 1995 година стават част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
След скорошни изследвания се оказва, че гигантските глави, всъщност имали гигантски заровени тела. Това са вид статуи, които продължават заровени на много метри в почвата. В специален проект, учените са направили разкопки на 2 от 900-те статуи, за да разберът тайните на мистериозните камъни и хората, които са ги изградили. Заровените обекти са с дължина над 7 метра и са били издигнати върху каменни плочи. Историците преполагат, че хората са доплавали до острова с канута, а когато са пристигнали, неуморно започнали да дълбаят причудливите каменни статуи и това довело до собствения им упадък.
До Великден през 1722 г., когато европеец пристига пръв на острова, местните са отсекли почти всяко дърво, за да си спомогнат в конструирането на статуите. Смята се, че този негативен ефект върху природата на острова е довел до причината за техния цивилизационен упадък. Друга основна причина е гладът, настъпил в последствие на неразумното отношение на местните към природата. След изчезването на дърветата, хората не можели да строят канута, съответно да ловят риба или да се предвижват, а така останали заклещени на своя остров и се обърнали един срещу друг в свирепа битка за оцеляване. След посещението на европейците, голяма част от островитяните се разболяват от пренесени вируси, непознати за тяхната имунна система. Епидемия от дребна шарка убива почти всички на острова и така от няколко хиляди души на острова, населението му остава едва 115 души.
Когато Якоб Рогевен пристига на острова, заварва 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския остров правят капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция през 1803 – 1806г, ръководена от Иван Крузенщерн. През 1786г френския изследовател Жан-Франсоа Лаперуз посещава острова и прави цялостна карта.
Предполага се, че Великденския остров е заселен между 300 – 1200 г. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи, вероятно живеят 10 000 – 15 000 души. Те са обособени в два различни народа- „дългоухи“ и „късоухи“. „Дългоухите са по-многочислени и облагодетствани, а „късоухите“ заемат подчинено положение. Смята се, че „късоухите“ правят въстание, вследствие на което „дългоухите“ са избити. Поради непрекъснатите войни , човешки дейности и ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи запада, населението намалява и се отдава на канибализъм, и робовладелчески отношения. През втората половина на 19 век голяма част от жителите са пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това води до временно ограничаване на населението до само 111 човека през 1877 година. Петдесетте години на 20 век, норвежкия пътешественик Тур Хайердал посещава острова и развива теория, че Великденския остров е заселен от жителите на Древно Перу, но тази теория така и не е доказана.
За тази развита цивилизация не е известна само със загадъчните моаи, там се намира и друга загадка на острова, наречена „Пъп на света“ . Казват, че това е най-кръглия камък, носещ тайните на вселената и събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Не по-малко предизвикателство са пещерите на острова, които се простират по цялата му площ и човек може да броди с месеци из тях. Те са и причината за размисъл около крепостните стени, от които са открити останки, също така защо е била построена и от кого са се отбранявали местните. В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго. Представлява церемониално селище с 53 къщи от камъни, без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като се постои в някоя от тях за 1-2 минути, очите започват да виждат в мрака, а качвайки се обратно нагоре се виждат заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за боря на останалите се гадае. Мистериозна остава и писмеността открита на острова, единствена, създадена в тази част на света и все още неразчетена. Не е напълно ясно как е заселен острова, толкова отдалечен от сушата, защо някои от каменните статуи имат ясни негроидни черти, от какво са вдъхновени изображенията на животни, които никога не са живели на острова. Този малък остров крие толкова много загадки и тайни, които може би никога няма да бъдат разкрити.
