Параклис „Света Троица“, Странджа

„Света Троица“ е един от най-интересните параклиси в Странджа планина. На около 5 километра от село Граматиково, по пътя за село Визица, в местността Малка Котвена, се намират руините на стария параклис. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера, вкопан в земята на мястото на древно тракийско светилище. Предполага се, че на това място, още преди нашествието на османците е имало манастир, част от Парорийски манастирски комплекс, състоящ се от множество параклиси и манастири в областта Парория (разположена между селата Калово и Заберново). Създателят на този комплекс е Григорий Синаит – основоположник на православното учение исихазъм. Изолираният и отдалечен Странджански край е бил много подходящ за идеологията на исихазма, който в традициите на аскетизма изисквал тишината и усамотението. Влизането в пещерата става по каменни стъпала. Освен туристи, обектът привлича историци, археолози и поклонници.

До самият параклис се стига по пътека, която започва от отбивка на пътя, между селата Граматиково и Визица, обозначена със синя табела. Дълга е около 2,3 километра с денивелация 75 метра и се взима за около 40 минути. Пътеката е в добро състояние, а участъка около параклиса е разположен в гъста и буйна растителност.

Уникалността на параклиса е сегашния му вид и архитектура, изграден от дялан варовик върху естествена пещера в магмена скала, която е била древно тракийско светилище. Вътре в параклиса има каменно стълбище, по което може да се слезе в пещерата. По стените и тавана й се стича кристална и чиста вода, за която се вярва, че е аязмо и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко слизане в пещерата води до пречистване на греховете. В едно от разклоненията, до което се стига по издълбани каменни стъпала, има останки от битова керамика. В дъното на пещерата има стара икона, около която вярващите палят свещи.

Легендата за параклис „Света Троица“

Според нея, преди няколко века, когато тук е имало манастир, се задала голяма турска орда. Уплашените монаси, решили да се скрият в пещерата, но влезли в левия проход, от който никой никога не се е връщал. Десният бил по-къс и вярващите ходили да се молят там. След като се скрили, пещерата се срутила и проходът бил затрупан. Същата нощ, един човек от село Граматиково сънувал, че монасите са в опасност и още на другия ден събрал съселяните си и с лопати, и мотики отишли да копаят, но в десния проход. Те не намерили нищо и се прибрали. Вечерта на мъжа отново му се присънили монасите, викащи за помощ. Този път един глас му прошепнал, че се намират в левия проход. На другия ден отишли отново да копаят, и така ги спасили.

В близост до параклиса и пещерата, може да видите два много стари дъба – лъжник на 550 години и благун на 400 години. Лъжниците се срещат единствено в Странджа планина и никъде другаде в България. В миналото жълъдите на благуна са се използвали за храна, тъй като не нагарчат.

Исихазъм

Исихазмът (от гръцки – спокойствие, тишина, уединение) е степен на свързване с Бога в Православното Християнство, 28-ма от общо 30 по лествицата на Свети Йоан Лествичник. При тази висока степен човек вече е очистил сърцето си от страстите и при непрекъсната сърдечна умна молитва „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“, молещият се може да се удостои с чистото си сърце и да вижда Бог. Всяка степен се постига с полагане на определени усилия с цел придобиването на Светия Дух и обожението на душата и тялото.

Исихазмът се разпространява в края на XIII век и началото на XIV век в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия, и на Балканския полуостров. Около 1335 година един от видните проповедници на това учение  – монахът Свети Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в планината Странджа, в областта Парория, свой манастир. В него бързо започват да се стичат монаси от Византия, България и Сърбия, привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни средища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Те от своя страна, завръщайки се по родните си места, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. Непоколебим исихаст е и Свети патриарх Евтимий Търновски, член на най-близкия кръг около Свети Григорий Палама и строг пазител на Православието от ересите. По този начин исихазмът се разпространява бързо в целия православен свят.

Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът за постоянна молитва. Първото условие за истинска молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

Внимание! Пътеката е част от ловните полета на ДЛС Граматиково и е препоръчително при посещение да се направи съгласуване. В местността се ловува активно в периода от октомври до януари. Няма забрана за преминаването на туристи, но с оглед да се избегнат нещастни инциденти през този период, е препоръчително да се допитате до ДЛС (Държавно ловно стопанство) Граматиково при евентуално посещение. На табелата пише, че се ловува целогодишно, но според ръководството на стопанството през пролетта и лятото, когато параклиса се посещава активно, в района не се ловува.