Когато чуеш остров си представяш лятна ваканция и великолепни пътешествия. Хората мислят, че могат да пътуват навсякъде, стига да имат време и пари, които да похарчат. Но има някои острови, които са изключително непредсказуеми от гледна точка на заплахи и веднъж попаднали на тях със сигурност ще бъде невъзможно да избягате. Някои от животозастрашаващите дейности свързани с тези острови, включват множество странни животни, отровни змии, природни бедствия като вулканични изригвания и изкоренена зона за местообитание. Технически може да сте на грешното място в неподходящото време. Тук ще изброим най-опасните острови в света, които ще вкарат доста ужасяващи представи в ума ви.
1. Иля де Кеймада Гранде, Бразилия
Повечето хора в Бразили са чували за Иля де Кеймада Гранде (наричан още Змийския остров), но определено нямат желание да стъпват там. Намира се край бреговете на Бразилия, този малък остров от 43 хектара е разположен на 60 километра от бреговете на Сао Паоло. Никой не живее там освен змиите. Островът е дом на 4000 златни усойници и са разположени навсякъде по целия остров, което прави невъзможно хората да стъпят на това място. Тези змии са сред най-отровните в света и според местната легенда – на всеки квадратен метър има по пет от тези опасни същества. Ако бъдете ухапан от златната усойница ще имате огромен проблем, а отровата действа бързо – тялото ви ще се подуе, ще започнете да повърщате, ще започнете да кървите, дори докато уринирате, вътрешностите ви ще се разкъсат и ще получите мозъчен кръвоизлив. Освен ако не получите противоотрова, но тъй като сте на 60 километра от цивилизацията, вероятно няма да успеете. В продължение на години единствения обитател е фарът, но бразилският флот е забранил всякакъв цивилен достъп до острова.
2. Остров Повеглия, Италия
Това е едно от най-ужасяващите места на планетата, за което се казва, че има много паранормални дейности. Имената му в исторически план са много, наричан е кървавият остров, острова на лудостта или острова на ада. Това е малък остров, разположен между Лидо и Венеция, в Северна Италия. На него има много ями, наричани масови гробове, в които са погребани жертвите на Черната смърт. Повече от 100 000 души са били убити на това място, в продължение на векове. През 1348 година във Венеция избухва бубонната чума и всеки, който хване ужасяващата болест е изпращан на острова, но никой не се е връщал оттам. През 20-те години на миналия век е построена болница, където изпращат стотици душевно болни пациенти. Лекарят, който извършва процедурите, по-късно се самоубива, след като твърди, че духовете на острова са го подлудили. Онези, които са се осмелили да прекосят водата и да стъпят на това изоставено място, твърдят, че чуват викове и виждат неща, които не могат да бъдат обяснени. Една жена твърди, че е нападната от същество, което е наранило лицето й и е оставило дълбоки рани и шевове. Италианското правителство е забранило туризмът и всички посещения на острова.
3. Атолът Бикини (Ениветок), Маршаловите острови
Това е красив райски остров, обявен за едно от най-добрите места за гмуркане в света. На пръв поглед изглежда идилично, но всъщност това е историята на място, брутално отнето от своите жители и подложено на опустошителни ядрени опити, в името на „световният мир“. Той може да е обект на ЮНЕСКО за световно наследство, но комбинацията от ядрена радиация и акули го превръщат в един от най-опасните острови в света. Между 1946 и 1958 година повече от 23 ядрени устройства са били детонирани на Бикини, а на 1 март 1954 година, на атола е взривена водородната бомба под кодовото име „Castle Bravo“. Бомбата се оказва много по-мощна от очакваното и предизвиква радиоактивно замърсяване. И въпреки, че островите бяха обявени за „безопасни“ през 1997 година, първоначалните им жители отказват да се завърнат. Не се препоръчва яденето на местно отглежданата продукция. Освен това липсата на риболов в района през последните 65 години означава, че морският живот, включително акулите е процъфтял, което заедно с многобройните корабокрушения в региона привлича стотици водолази всяка година.
4. Остров Северен Сентинел, Индия
На този самотен остров в Индийския океан живее племе, което атакува всеки, който се опитва до достигне до изолираното парче земя. Северен Сентинел се намира на 32 километра западно от остров Смит, в Бенгалският залив. На островът живее последното племе останало от каменната ера, което не желае да се свърже с външния свят. Племето е толкова смъртоносно, че се противопоставя дори на кораби и хеликоптери, които се носят около острова. Заради враждебното поведение на обитателите, островът е обявен за един от най-трудно достъпните и същевременно един от най-опасните в света. Сентинелците са известни със склонността си към насилие и да общуват с каквито и да било външни лица. В резултат на това почти нищо не се знае за този остров, който е покрит с гори. Индия е забранила на гражданите да посещават Северен Сентинел или да се опитват да осъществят контакт с племето. Пребиваването в петкилометровата зона е абсолютно забранено.
5. Остров Рамри, Бирма(Мианмар)
Остров Рамри е голям остров край бреговете на щата Рахим. Този остров е известен с ужасяващ инцидент, възникнал по време на Втората Световна война. През 1945 година след борба между британските и японските войници – над 400 японски военнослужещи са били принудени да навлязат в блатата, които обграждат острова, където очевидно живеят множество морски крокодили. Всъщност в книгата „Световните рекорди на Гинес“, това събитие е обявено за най-голямото бедствие, причинено някога от животни на хора, и „Най-много смъртни случаи при крокодилска атака“. Рамри е дом на хиляди морски крокодили, които са най-големия хищник в света. Те могат да тежат повече от 500 килограма и дори един малък екземпляр може с лекота да убие голям човек. Тези крокодили са не само смъртоносни, те са агресивни и са известни, че нападат хората, които навлизат в тяхна територия. А ако това не е достатъчно, отровните скорпиони са навсякъде, както и комарите, които носят малария.
6. Остров Изу, Япония
Остров Изу е вулканичен остров, състоящ се от два града и шест села. Най-важната и интересна особеност на острова е Миякеджима – активен, подводен вулкан, в планината Ояма, който е избухвал няколко пъти през последните десетилетия. Островът е изпълнен със смъртоносни нива на сяра във въздуха, което прави задължително всички жители да носят маски. Въпреки, че във въздуха има огромно количество сяра, хората все още живеят тук. Има специална сирена, която да предупреждава населението, когато сярата достигне токсично ниво. На 14 юли 2000 година (за пръв път през 1953 година), в планината Ояма започва серия от изригвания, които довеждат до пълно евакуиране на острова до септември. След четири години вулканични емисии, на жителите им е разрешено да се завърнат отново на 1 февруари 2005 година. Островът има най-висока концентрация на отровни газове в света и затова жителите са принудени да носят газови маски, където и да отидат. С това може да си зададете въпроса, защо някой би избрал да живее на тези острови? Е, на жителите им се плаща да живеят там. Те участват в научни изследвания, за да видят какво се случва с хора, които прекарват живота си с маски и дишащи сяра.
7. Остров Саба, Карибите (част от Холандия)
Този малък неспокоен остров, част от веригата Малки Антили, и част от Холандия се намира на 45 километра южно от Сейнт Мартен. Само 2000 души живеят на 13 кв. километра земя в средата на Карибско море. Специалното на този остров е, че е разположен много близо до епицентъра на ураганите. През последните 150 години е бил ударен от урагани повече от всеки друг остров. Общо 64 тежки урагана са преминали през острова до 2010 година. Островът се записва с максимално изкореняване на дървета вследствие на урагани. Тук е разположен и потенциален активен вулка, който последно избухва през 1640 година. От 1997 година насам има редица локализирани земетресения, които водят до там, учените да смятат, че вулканът може да изригне отново. Освен това, на островът се намира едно от най-опасните летища на света, където пистата е много къса и свършва до стръмни скали, падащи в морето. Поради тези природни бедствия, той се е превърнал в отлично място за частно светилище на контрабандисти и пирати. Заради всичко това най-доброто място за посещение е през зимата.
8. Остров Реюнион, Индийски океан
Той се намира на едно от най-опасните места, в средата на топлият Индийски океан, на около 150 километра югозападно от Мавриций. На него живеят по-малко от един милион души, но неговият климат и прекрасни плажове го правят популярна туристическа дестинация. Докато самият остров се намира на смъртоносно място, заобикалящата го вода е още по-смъртоносна. Съществува необичайно висока концентрация на акули около него, създавайки напрежение сред жителите. От 2011 година насам Реюнион е в криза. Островът е дълъг само 40 километра и въпреки това през последните пет години, 13% от смъртоносните атаки на акули в света, са се случили близо около бреговата ивица. Те са атакували 20 души от 2011 година насам и са убили 7. От 2013 година до сега, сърфирането и плуването са забранени, поради смъртоносните атаки на акулите.
9. Остров Груинард, Шотландия
Остров Груинард е малък остров с овална форма, с дължина 3 километра, но това е едно от най-опасните места в света. Намира се в северната част на Шотландия и е използван от британското правителство за тестове за биологична война през Втората Световна война. Учените са извършили експерименти с антракс и поради освобождаването на някои спори това място е толкова замърсено, че се забранява стъпването половин век. Експериментите се извършват на този необитаем остров, използвайки силно вирулентна антраксна бактерия, която убила стотици овце и е принудила това място да бъде поставено под карантина. В доклада си учените пишат, че антраксът „може да се използва, за да се превърнат градовете в необитаеми за поколения“. Спорите на антракс остават в почвата. Островът е обеззаразен през 80-те години, използвайки стотици тонове формалдехид – друг потенциално опасен материал. Въпреки, че не е намерен случай на антракс от 2007 година насам, много от тях са все още предпазливи по отношение на сигурността на острова. Твърди се, че почвата все още съдържа следи от антракс. Карантината вече е премахната, но все още няма посетители на остров Груинард.
10. „Остров“ Големият Тихоокеански боклук
Големият Тихоокеански боклук е една от най-концентрираните области от пластмасови частици, натрупани навсякъде. Този остров е един от най-големите разрушители на морският живот. Има висока концентрация от токсични вещества поради натрупвани на отломки, заобикалящи тази област. Наричан също Тихоокеански боклуковъртеж, той е циркулация на морски боклук в централната част на Северния Тихи океан. Открит е между 1985 и 1988 година, а размерът му все още не е точен, но според учените, площта му варира от 700 000 кв. километра до над 15 000 000 кв. километра. Сметището се простира на 500 морски мили от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хаваите и достига Япония. Независимо от плътността и размера на това сметище, то не може да бъде снимано от сателит. Пластмасите плават във водата на дълбочина от 1 до 100 метра. Над 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи точно колко боклук има в Тихия океан. Разлагайки се, пластмасата накрая става достатъчно малка, за да бъде погълната от водните организми, живеещи на повърхността на океана и така навлиза в хранителната верига. Някои пластмаси се разлагат години след попадането им във водата, изпускайки потенциално отровни химикали като бисфенол А, полихлориран бифенил и производни на полистирена. Атолът Мидуей получава значителна част от боклуците на тихоокеанският боклуковъртеж. Някои издръжливи пластмаси попадат в стомасите на морските животни.
