Каньонът на река Тара или Каньон Тара, който е пресечен от река Тара се намира в планината Тара в Черна гора. Част е от Национален парк „Дурмитор“, който е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Дурмитор е планина в Черна гора с най-висок връх Боботов кук, с височина 2522м. През 1952 г. е основан и националния парк, който включва планината Тара, каньоните Тара, Сушица, Драга, както и високата част от платото Комарница. Площта му е над 390 кв. км. Районът на Дурмитор е основата на черногорския планински туризъм, като основното туристическо селище е град Жабляк. Той е център на зимните спортове в страната и доста посещаван от туристи. През зимата се практикува скиорство и доста нашумелия по популярност сноуборд. През лятото основно се извършва планинско катерене и преходи из живописната природа. Дурмитор е известен с осемнайсетте си ледникови езера. Името му произлиза от римляните или романизираните народи останали на Балканския полуостров. Смята се, че означава „спящ“. Има друга версия за произхода на името, която е свързана с келтите, а името се превежда като „планина с вода“.
Каньонът на река Тара е най-големия каньон в Европа и втори в света след Гранд каньон в САЩ, с дължина 82 км. и дълбочина до 1300 м. Той е популярна дестинация за планински туризъм и рафтинг.
Тара е наричана „Сълзата на Европа“, заради кристално чистите си и бледосини води. Тя е една от най-дългите реки на Балканите и тече през Черна гора, а в самия си край, преди да се влее в Дрина, минава през Босна и Херцеговина. Така реката образува едноименния каньон. „Сълзата на Европа“ минава през множество живописни водопади, бързеи и места на ленивост, като дълбае 78 километровия пролом с височина над 1300 м. От 1977 г. Каньонът на река Тара е включен в списъка на ЮНЕСКО и се нарежда в Топ 25 на признатите световни природни богатства. Също така мястото е защитено от международната конвенция по програма „Човек и биосфера“ като екологичен резерват. Водата й може да се ползва за пиене и не е необходимо да преминава през пречиствателни системи. Освен с чистотата на водата, местността впечатлява с живописна природа, която може да се види навсякъде в околността. Забелязват се множество каскади, сини малки вдлъбнатини в каньона, зеленина и богата фауна. Едни от най-известните каскади там са Лъжите на дявола, Бял камък, Горни и Долни Тепачки Бук. Тара е известна и с едно от най-трудните и опасни рафтинг трасета в Европа. То е оценено с 3 до 5 по степента на сложност и привлича множество любители на силните усещания и екстремните спортове. Освен, че се изпозва за рафтинг, тя е прекрасно място и за риболов.
Другото впечатляващо нещо в местността е Джурджев мост или мостът Тара, който се извисява над каньона и свързва двете му страни. Изглежда доста внушителен, а височината му е 150 метра. Известен е с това, че е един от най-високите автомобилни мостове в Европа. Той играе голяма роля, в кратката история на Черна гора. Построен е през 1940 г., а една година след това, по време на Втората Световна война, е бил разрушен от черногорците, в опит да спрат италианските войски идващи от север. През 1946 г. след края на войната, мостът е построен наново.
Имало е планове на правителствата на Босна и Херцеговина и на Черна гора за завиряване на каньона, за изграждане на язовир, но са прекъснати и изоставени през 2005 г., заради поредица от протестни действия на природозащитници и от двете страни. През септември 2006 г. е подписан протокол с фирма от Словения за строителството на ВЕЦ с мощност от 40 до 60 мегавата.
Река Тара, каньонът Тара и цялата местност са изключително привлекателни и красиви. Той е сравнително непозната дестинация, но определено си заслужава да се посети и разгледа.
